Лицата им бяха лилави, повръщаха и падаха по очи: Истинските истории на хората, оцелели при Чернобил
Днес се навършват 38 години от нуклеарната повреда в Чернобил.
На 26 април 1986 година в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става очевидец на най-тежката нуклеарна злополука в историята на човечеството, която разделя живота на хиляди хора на две: преди и след аварията.
В идващите редове ще ви срещнем от близко с едни от най-силните и разтърсващи истории на оживелите в Чернобил.
38 years since nuclear disaster.
Such tragedies must not happen again.
Today, the world must do everything to prevent terrorists from causing a nuclear disaster at the, the largest nuclear power plant in.
— Oleksii Krasov (@OleksiiKrasov)
Игор Писменски, навигатор на хеликоптер
След бедствието са изпратени хеликоптери, които разпръскват материали за обеззаразяване на мястото. Сред тях е и Игор Писменски.
Един от екипажите умира при злополука на мястото на случая.
" Задачата ми като офицер от армията беше да извършвам заповеди, дадени от горната страна. Когато Чернобил избухна, тази нощ ни подвигнаха по паника и ние прелетяхме от летището в Александрия, където беше ситуиран нашият хеликоптерен полк, до летището в Чернигов. Казаха ни, че в централата е имало детонация и че имат потребност от нашата помощ. Задачата ни беше след пожарникарите да свалим от хеликоптери товари до опустошения реактор: първо пясък, след това олово, доломит, бор... " , спомня си Писменски.
" Зареждахме на към 15 км от реактора. Слагаха чували с пясък в парашути, след което излитахме и минавахме в близост по конвейер. Във въздуха щеше да има кръг от до 40 хеликоптера, които на всеки 2-3 минути щяха да прелитат над реактора и тъкмо над него " , с тъга споделя оживелият Игор.
Mi-8 Helicopter crashing over the core of the Chernobyl reactor in October, 1986
— VisionaryVoid (@VisionaryVoid)
По думите му никой не е отварял прозорците. Хеликоптерът действително е бил затворен, само че не и херматически, не е бил предпазен от радиация.
Гледката на опустошения реактор долу - откакто главният пожар е бил сподавен, в първите дни се виждали обособени светещи червеникави огнища. Такава е била гледката от височина 200 метра.
" Разбира се, знаехме, че това е рисково, само че това, с което не разполагахме, беше уместно защитно съоръжение за задачата, само че това е отговорност на тези, които ни изпратиха там. Радиацията се счита за... невидима, не може да се види, само че може да се усети, т.е. може да се усети прочут железен усет в устата и болки в гърлото. Радиацията в никакъв случай не минава без диря, тъй че следствията постоянно са налице, а радиацията нормално поразява тъкмо тези елементи на тялото, които са най-уязвими. Така че за всеки, който е минал през Чернобил, има последици ", продължава разказът си Писменски.
Той разкри, че доста добре си спомня времето, когато прелетели над Припят. Тогава целият град към този момент бил евакуиран, само че всичко изглеждало някак сюрреалистично: бельото виси на въжета за пране по балконите, виждаш захвърлени колела, изоставени коли, в близост няма живот, всички хора са изчезнали, само че движимостите им са към момента там.
26.04.1986.
" You shielded the whole world with yourself "
This is the phrase from the memorial sign on the airfield in Alexandria: the crews of 14 helicopters, based in the Kirovohrad region, were among the first to fly into the inferno over the nuclear power plant.
— Desert Eagle Fella
На 26 април 1986 година в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става очевидец на най-тежката нуклеарна злополука в историята на човечеството, която разделя живота на хиляди хора на две: преди и след аварията.
В идващите редове ще ви срещнем от близко с едни от най-силните и разтърсващи истории на оживелите в Чернобил.
38 years since nuclear disaster.
Such tragedies must not happen again.
Today, the world must do everything to prevent terrorists from causing a nuclear disaster at the, the largest nuclear power plant in.
— Oleksii Krasov (@OleksiiKrasov)
Игор Писменски, навигатор на хеликоптер
След бедствието са изпратени хеликоптери, които разпръскват материали за обеззаразяване на мястото. Сред тях е и Игор Писменски.
Един от екипажите умира при злополука на мястото на случая.
" Задачата ми като офицер от армията беше да извършвам заповеди, дадени от горната страна. Когато Чернобил избухна, тази нощ ни подвигнаха по паника и ние прелетяхме от летището в Александрия, където беше ситуиран нашият хеликоптерен полк, до летището в Чернигов. Казаха ни, че в централата е имало детонация и че имат потребност от нашата помощ. Задачата ни беше след пожарникарите да свалим от хеликоптери товари до опустошения реактор: първо пясък, след това олово, доломит, бор... " , спомня си Писменски.
" Зареждахме на към 15 км от реактора. Слагаха чували с пясък в парашути, след което излитахме и минавахме в близост по конвейер. Във въздуха щеше да има кръг от до 40 хеликоптера, които на всеки 2-3 минути щяха да прелитат над реактора и тъкмо над него " , с тъга споделя оживелият Игор.
Mi-8 Helicopter crashing over the core of the Chernobyl reactor in October, 1986
— VisionaryVoid (@VisionaryVoid)
По думите му никой не е отварял прозорците. Хеликоптерът действително е бил затворен, само че не и херматически, не е бил предпазен от радиация.
Гледката на опустошения реактор долу - откакто главният пожар е бил сподавен, в първите дни се виждали обособени светещи червеникави огнища. Такава е била гледката от височина 200 метра.
" Разбира се, знаехме, че това е рисково, само че това, с което не разполагахме, беше уместно защитно съоръжение за задачата, само че това е отговорност на тези, които ни изпратиха там. Радиацията се счита за... невидима, не може да се види, само че може да се усети, т.е. може да се усети прочут железен усет в устата и болки в гърлото. Радиацията в никакъв случай не минава без диря, тъй че следствията постоянно са налице, а радиацията нормално поразява тъкмо тези елементи на тялото, които са най-уязвими. Така че за всеки, който е минал през Чернобил, има последици ", продължава разказът си Писменски.
Той разкри, че доста добре си спомня времето, когато прелетели над Припят. Тогава целият град към този момент бил евакуиран, само че всичко изглеждало някак сюрреалистично: бельото виси на въжета за пране по балконите, виждаш захвърлени колела, изоставени коли, в близост няма живот, всички хора са изчезнали, само че движимостите им са към момента там.
26.04.1986.
" You shielded the whole world with yourself "
This is the phrase from the memorial sign on the airfield in Alexandria: the crews of 14 helicopters, based in the Kirovohrad region, were among the first to fly into the inferno over the nuclear power plant.
— Desert Eagle Fella
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ